|
4 от 4 потребители намират коментара за полезен
Коментари:
| Роля в компанията: | Клиент |
| Не ми харесва защото: | ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ КОМПАНИИ С ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФИРМИ, РАБОТЕЩИ В БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА /”АЛСТОМ”, „САНДВИК”, „ГАМА” И ДР./
І. Списъкът на фирмите е примерен, а не изчерпателен. Това, което ги обединява, е начина им на работа в България. Изрично подчертаваме в България, защото същите тези фирми имат съвсем различен начин на действие в собствените си страни и „в другите бели държави”.
ІІ. Ще се спра малко по-обстойно на АЛСТОМ...........Договорите за изпълнение се сключват от фирми регистрирани в чужбина, напр. „Алстом – Германия”, „Алстом – Италия”, „Алстом – Холандия”, съответно сумите, които им се плащат отиват в съответната страна по регистрация.
Същевременно, в България се регистрира дъщерно дружество, което възлага поръчки на подизпълнителите – български компании. Не е ясно на какво основание дъщерните дружества действат. Те нямат капацитет: материална база, работници и т.н., обикновено в тях работят 2-3 служители – счетоводител и инженер, т.е те се явяват „пощенски кутии”. Или още по лошият вариант „фирми бушони”, които дори да бъдат осъдени /от българските си съконтрахенти/ най-много да бъдат обявени в несъстоятелност, тъй като сметките им са празни, а нямат никакви активи и съвсем не на последно място – никакви правомощия. Оттук идва и проблема на „разваления телефон” – когато българските фирми се обърнат към тях за решаване на някакъв проблем или дори само за координация, те отговарят – обърнете се към „фирмата майка” /съответно в Германия, Италия и т.н/, защото всички решения се взимат там. А когато се обърнат към „фирмата майка”, оттам реагират – „вие нямате договор с нас, обърнете се към дружеството ни в България, с което имате договор”. Естествено и от това правило има изключение, и то е тогава, когато чуждите фирми искат нещо от подизпълнителите си. Тогава, като с магическа пръчка, се оказва, че те са координирани в действията си, че „независимо, че договора не е сключен с нас, ние сме в течение на всичко”, и т.н, и т.н.
От това, че в България се регистрират такива кухи дружества произтича най-малко следното: Изброените големите европейски фирми не плащат данъци и осигуровки в България, т.е. източва се българската икономика.
ІІІ. Големите европейски фирми не обичат да плащат. Начина им на действие подхожда по-скоро на феодали от средновековието. Дори, когато Главният Възложител се е разплатил с тях и няма никакви претенции към извършената работа, те в най-добрия случай бавят плащанията към подизпълнителите си /български фирми/. Доста по-честа практика е обаче – изобщо да не се плаща; да се иска дисконтиране на дължимите суми /което задължително увеличава загубата на българската фирма/ или извършване на някакви допълнителни и нерегламентирани по договора действия . В неофициални разговори, мениджърите на тези фирми са признавали, че от това с колко ще „отрежат” подизпълнителите, зависи размера на бонусите им.
Тежка и неприятна практика на възложители, като АЛСТОМ е да прекратят договорните отношения с подизпълнители от България, часове преди да завършат окончателно, строен с години обект и да откажат да плащат, като предявят насрещни искания за неустойки . По този начин със сумата от над 3 500 000 евро е измамена сериозна българска компания, като това поставя под въпрос 40 годишното и съществуване .
Същевременно, почти като виц звучи /ако не беше много страшно и тъжно/ случай, разиграл се на площадката на новостроящата се ТЕЦ Марица Изток 1 – Гълъбово . Един от супервайзърите на обекта строил над 200 български работници, при температура от -10градуса и ги държал така близо 5 часа, под предтекст да ги идентифицира, а всъщност, за да им демонстрира превъзходството си /като думите му били, че той е вкарал в пътя каква ли не паплач – пакистанци…….., та нас ли няма да оправи/.
В договорите , които западните компании имреративно предлагат на българските фирми подизпълнители са заложени следните “капани” :
1. Срокове, които е невъзможно реално да изпълнят и големи структури , като техните ;
2. Документи, удостоверяващи извършената работа ( приемно-предавателни протоколи , прогрес – рипорти , декларации и др. ) , които техните оторизирани представители (обектови ръководители, супервайзори и др. отговорни лица ) умишлено не подписват , безкрайно корегират, загубват или задържат, казвайки, че чакат отговор от фирмата - майка, с което целенасочено забавят плащането на извършената вече работа от българския подизпълнител с 3 до 12 месеца .
3. Притискат те да подпишеш най- ниска цена на килограм изделие от черен метал, но в конструкцията има електродвигатели, помпи, скъпи специализирани датчици, електроматериали, кабели, скъпи специални стомани – хром никелови, жароустойчиви и т.н. Принудени от липсата на работа вие се съгласявате и подписвате собствения си фалит .
4. Друга опасност в договорите им, че ако се влошат отношенията ви, те имат право да задържат техниката, инвентара, оборудването.
ІV.Последиците от всичко това. Почти всички български фирми, работещи като подизпълнители на западни комлании в индустрията и енергетиката са изправени пред фалит – не са плащани заплати и осигуровки, не се обслужват кредити и лизинги и т.н.
Трябва да отбележим, че парите по тези обществени поръчки идват /пряко или косвено/ от същите тези български фирми и техните работници и служители.
С оглед на гореизложеното, логично е да си зададем въпроса – дали това не е целта на поведението, което демонстрират Големите европейски фирми в България/.
Според нас е крайно време държавата /в лицето на Министъра на икономиката/ да се намеси, преди да се е оказало, че нейните граждани са се превърнали в нечии чужди поданици.
|
|
Беше ли коментара полезен за Вас?
|
